Роки се прочисти гърлото и започна.
Условията бяха унизителни. Лихва, която е обида за всеки мислещ човек. Попитах управителя директно — с какво заслужих това отношение? Той не можа да отговори. Извикаха шефа на клона. И той мълча гузно. Накрая аз им обясних как работи реалната икономика. Видях смущение в очите им. Станах, поправих яката и излязох. Такива компромиси не са за мен.
Роки замълча много значително и отпи от виното.
Приятелите кимнаха. Нашият Роки и банковата система — 1:0 за Роки. Горките банки, никога нямат шанс срещу него...
Но това не е краят!