Роки се прочисти гърлото и започна.
Мечката беше огромна. Пет метра, а може би шест. Излезе от нищото — изправена, с рев, който разтресе дърветата. Нормален човек щеше да бяга. Но аз съм от друго тесто направен. Реших все пак да и дам шанс - хвърлих пушката и извадих ножа.
Борбата продължи дълго. Успях да я хвана за врата. Тя се мъчеше да се освободи с всички сили. Но аз я държах с лекота. Очите ни се срещнаха — и тогава видях нещо. Интелигентност. Достойнство. Уважение. И реших да я пусна.
"Такъв лов — каза той — не е лов. Това беше двубой между равни."
Замълча многозначително.
Приятелите му кимнаха. Наш Роки на маса и чаша вино никой не може да го бие!