Пушката не беше почистена от години - е нали си е метална - какво да и стане. Ако можем да кажем, че много оцапаните от кал дрехи са маскировъчни, то те бяха такива. Но храстите не знаеха това и всяко клонче ги закачаше. До позицията стигна с три скъсани джоба и клонче в косата.
Зачака. Този път не чак толкова дълго.
После се появи глиганът. Голям и бърз, упс и идващ точно към него.
Ръцете му се разтрепериха. Патроните изхвърчаха — един, два, три — по различни посоки. Сърцето на Роки слезе в петите и той го последва. Изкрещя нещо нечленоразделно и хукна да бяга. Докато летеше през шубрака се препъна се в корен. Пушката изгърмя към земята. Това беше последното нещо което помнеше, защото се осъзнана три метра над земята. Не разбра как се озова на елата — просто в един момент беше горе, на три метра, с разкъсана ръкавица и без шапка.
Тогава се появи горският.
— Браво! Добро момче — каза той радостно. — Шести браконер за тази седмица!
Роки си поемаше въздух с облекчение. После разбра, че горският не говори с него.
Гледаше глигана.Горският вдигна очи нагоре и въздъхна.
— Пак ли ти! Слизай. Жорко обича да хваща бракониери, не да ги яде... Но за теб може и да направя изключение — твърде често ми се мотаеш из гората.
Роки слезе мълчаливо. Тръгна към колата с разкъсани дрехи, без патрони и с едно единствено ясно чувство —
Добре че не бяха тук момчетата. Ще си мълча като риба.