Може би малко се увлякох в разказването. Всъщност беше малко по различно, но карай...
Въдицата беше пръчка от края на гората. А плувката беше от миналата година, която намерих в раницата
Роки мина на пръсти покрай горския, докато той обядваше. Нямаше лодка и затова избра един голям дънер на брега на езерото.
Качи се върху него, извади самоделната въдица и замахна предвкусвайки големия улов.
Чака дълго. Големият улов все не идваше. Накрая плувката потъна рязко. Роки от изненада извика и дръпна рязко. Измъкна от водата едно малко рибе, което отчаяно се бореше за живота си.
Докато се мяташе насам-натам плясна с лепкавата си опашка на лицето на Роки и той изкрещя от отвращение. Едновременно с това загуби равновесие и се пльосна в калта.
На крясъците му дотърча горският.
Роки се изправи победоносно от калта държейки улова и когато видя насочената пушка към него моментално посърна.
Горският го погледна — целия омазан в кал. После погледна рибето. После пак него. И каза със саркастична нотка в гласа:
— Големият балък хванал по-малък... Пускай го обратно и да не съм те видял повече тука!
Роки изтича до колата с мокри обувки и едно единствено ясно чувство — добре че не бяха там момчетата.
