Роки се подготвяше три дни.
Купи очила за нощно виждане, макар че тръгваше по обяд. Наточи огромния нож и провери пушката. Три пъти. Написа в групата "Момчета, довечера ядем дивеч." Написа и на майка си. И на бившата — само за да знае какво пропуска.
В гората вървеше бавно и важно, с крачка на човек, когото природата познава и уважава.
Зад едно огромно дърво се се чу шум от стъпки.
После се показа мече. Малко и рунтаво с изражение на пълно недоумение.
Роки изпусна пушката, очилата за нощно виждане и изпусна и раницата. Тичаше така, че ако присъстваха от олимпийския комитет по рекорди щяха да направят много записи.
В групата написа: "Отлагаме за следващата събота." - Никой не попита защо. След седмица обаче Роки си спомни друго...