Роки се прочисти гърлото и започна.
Подготовката беше безупречна. Пушката — маркова, почистена до огледален блясък. Дрехите — маскировъчни, специална поръчка. Заех на позиция още преди зазоряване. Тишина. Концентрация. Търпение. Това съм Аз!
После се появи глиганът.
Огромен. Приятелите се наведоха напред.
Роки отпи бавно от виното.
Друг щеше да трепне. Аз заредих спокойно. Ръцете ми бяха като скала. Прицелих се. Изчаках точния момент. После — един изстрел.
Горското стопанство помни малко ловове като този. Скоро излиза статия. Ще ви пратя линка.
Замълча многозначително.
Приятелите кимнаха. Нашият Роки — легендата на гората!
Е беше мааалко по различно, но надали има голямо значение за историята...
